„Бетонът е композитен строителен материал, получен в резултат от втвърдяването на смес от цимент, вода, пясък, едър добавъчен материал (трошен камък или речен чакъл), а в някои случаи химични и/или минерални добавки. Преди втвърдяването си материалът се нарича бетонова смес.“ - това е дефиницията за бетон в интернетпортала Wikipedia.
Казват също, и че бетонът е „просто нещо за умни хора“....
Всъщност бетонът е много повече....
Римляните започват да строят с бетон в околностите на Рим малко след 200 г. пр. Хр. и го използват все повече до строителния бум през II в. след Хр. От бетон правят водопроводи, канали, подове, стени, бани, високи кули и отводнителни тръби. За пристанищни работи е използван висококачествен пуцоланов (с вулканична пепел) цимент. Римският успех в бетонното инженерство става възможен благодарение на многобройните добри циментови кариери в Италия, но технологията бързо започнала да се прилага в цялата империя, така че в днешно време разкопките често попадат на бетон от римско време.
През 1793 г. технологията за производство на бетон отбелязва значителен напредък, когато британският строителен инженер Джон Смитън, често смятан за „баща на строителното инженерство“, открива метод за производство на хидравличен варовик и използва новия строителен материал при строителството на Едистонския фар през 1759 г. в Корнуол.
Следващата значителна стъпка в развитието на бетона става през 1824 г., когато английският изобретател Джоузеф Аспдин създава портландския цимент, като изпича фино смляна глина и варовик, докато варовикът се калцинира. Аспдин изковава термина Portland cement(портландски цимент), защото бетонът, който се получава, много наподобява портландския камък – камък, използван широко в строителството на остров Портланд на британското крайбрежие.
Естествено, първата употреба на думата в писмена форма е от същата година, в подробностите, вписани в патента на Аспдин: „Подобряване на…изкуствен камък…който наричам портландски цимент“.
През 1828 г. за пръв път се използва портландски цимент в строителството на тунел под река Темза и днес портландският цимент все още е основният цимент, използван в производството на бетон.
Първият патент за железобетон (комбиниращ силата на метала и силата на бетона за поемане на голяма тежест) е издаден през 1867 г. от френския градинар Джоузеф Мониер.
През следващите години производството на железобетон се увеличава значително и той много скоро е обявен за икономичен материал, както е посочено и в първата записана употреба на думата през 1902 г. от среща в Института по строително инженерство: „Железобетонът е изключително икономичен, когато не се изисква построяването на внушителна сграда“. През следващите десетилетия бетонът намира основно приложение в гражданското строителство, за да се превърне в един от най-използваните и най-здрави строителни материали.
Благодарение на бетона строим сгради, мостове и оформяме средата, в която живеем. Той е най-произвежданият и използван материал на Земята. Образува се от прости съставки, които са лесни за обработване, притежава висока издържливост и устойчивост на температурни разлики. Точно тези са свойства, поради които се смята за невъзможно в близко време алтернативен строителен материал да замени неговото място.